ОГЪН (Отпадък)

„Фира“ е дума, която означава загуба, липса или унищожение. Произлиза от френската дума fire, която от своя страна води началото си от латинското focus – „огнище“ или „огън“. В българския и турския език „фира“ най-често обозначава количеството, което се губи, поврежда или липсва в процеса на производство или обработка – например производствени загуби или липси в готовата продукция.

Но как тази дума може да се превърне в метафора за нашето съвремие? Дали не е своеобразна „фира“, когато определени ценности изчезват или биват заменени от други в процеса на модернизация? Когато съхраняването на културната идентичност става все по-трудно? Не са ли загубите и разрушенията, причинени от политически конфликти, войни и социални сътресения, също форма на „фира“? А можем ли да мислим икономическите загуби, безработицата и бедността в един капитализъм, изгубил мярката си, през понятието за фира?

В изложбата си „Фира“ Албена Баева умело поставя под въпрос разбирането ни за това понятие, извеждайки в центъра образа на царицата-оса. Скулптурната серия „Осите“ е силно свидетелство за способността на художничката да се ангажира с най-неотложните проблеми на настоящето. Съчетавайки архаични женски фигури с образа на оса, създадена чрез съвременни технологии за 3D печат и PLA пластмаса, Баева въвлича зрителя в пространство, където миналото и настоящето се пресичат, разкривайки сложните взаимовръзки между екологията и обществото.

Съпоставянето на форми и материали е едно от най-силните визуални качества на изложбата. Меките извивки на традиционните женски фигури контрастират с категоричните линии на осата, а изборът на материали напомня за екологичните последици от съвременните индустриални практики. Ярките цветове – жълто, червено и магента – внасят усещане за енергия и напрежение, привличайки зрителя към произведенията.

Творчеството на Албена Баева не е просто размисъл върху миналото или спекулация за бъдещето. То е призив за действие, насочен към теми като екологичния дисбаланс и човешката намеса в природните процеси. Осата – със своята сила и устойчивост – се превръща в метафора за сложната мрежа на взаимозависимост между видовете и екосистемите, напомняйки за спешната необходимост да осъзнаем последствията от собствените си действия върху околната среда.

Поставени в съвременен контекст, тези форми изграждат мост между миналото и настоящето и ни подтикват да преосмислим историческите разкази и тяхното значение днес. Серията резонира с идеите на Дона Харауей, и по-специално с нейното разбиране за киборга като символ на хибридност и съпротива. 3D принтовете на Баева се включват в актуалните дебати за ролята на технологиите в съвременното изкуство и за тяхната способност едновременно да отразяват и критикуват обществените норми, поставяйки вечни въпроси за представянето, властта и идентичността.

От друга страна, сферите, изпълнени с пластмасови отпадъци, визуализират натрупването и екологичните последствия от технологичните и битовите отпадъци. Главите на осите, проектирани чрез 3D технологии, символизират разрушаването на природата и дивия свят от страна на човека. Те насочват вниманието към начина, по който човешката дейност нарушава естествения екологичен баланс, както и към щетите, причинени от пластмасовото замърсяване. Същевременно разкриват напрежението между природата и технологиите и поставят въпроса докъде зависимостта ни от тях застрашава бъдещето на естествения свят.

Чрез произведенията си Баева разкрива противоречията на съвременното общество и култура, като прави видими последствията от технологичното развитие и консуматорските модели на поведение. Натрупването на пластмасови отпадъци се превръща в образ на нарушеното природно равновесие и задълбочаващата се екологична криза. Именно хората в развиващите се страни често понасят най-тежките последици от тези процеси, което допълнително задълбочава съществуващите неравенства.

От Индустриалната революция насам човешкото въздействие върху природата непрекъснато се увеличава. Индустриализацията ускорява изчерпването на природните ресурси и засилва замърсяването на околната среда, а разпространението на консуматорската култура и производството, подчинено на печалбата, водят до неустойчиво използване на ресурсите и до непрекъснато увеличаване на отпадъците.

С тази серия Албена Баева отправя настойчив призив към зрителя да не остане пасивен наблюдател, а да поеме активна роля. Тя подчертава необходимостта от осъзнаване на климатичната криза, социалните неравенства и опазването на естествения живот. Напомня ни, че както отделният човек, така и обществото носят отговорност за устойчивия начин на живот и защитата на околната среда, а изкуството може да бъде важен инструмент за обществена промяна и трансформация.

– Фърат Арапоолу

„Wastage“ на английски; „фира“ на български и fire на турски.

Доц. д-р (Университет „Алтънбаш“), историк на изкуството, арт критик и куратор.