БЕЗ_ОПОРА ИСТАНБУЛ

В тази изложба Мурат Гермен се фокусира върху прилагането на вертикалната перспектива – доминиращия визуален език на нашето време – към мегаполиса Истанбул, в противоположност на линейната перспектива, основана на хоризонтална линия и стабилна опора, която стои в основата на развитието на Запада. Вертикалната перспектива се осъществява чрез технологии като сателитни изображения и заснемане с дронове. Целта е Истанбул да бъде картографиран наново както като исторически център, така и като непрекъснато наблюдавана и разрастваща се територия, посредством множествените точки на изчезване и понятието за безопорност, породено от тази нова перспектива.

Творбите в изложбата могат да бъдат разгледани в четири тематични направления. По отношение на мащаба и хегемонията зрителят се изправя пред физическите граници на града и неговия географски обхват. Височинната гледна точка на въздушната фотография разкрива хаотичното разрастване на града, което противоречи на западната идея за линеен прогрес. Хоризонталната перспектива често пренебрегва формата на града, докато снимките от голяма височина показват неговата експанзия. По този начин се разрушава илюзията, че градът е в обсега на погледа или на измеримо разстояние.

На второ място, фотографиите, заснети с дрон, се използват, за да подчертаят концентрацията и инфраструктурната сложност на конкретни среди, визуализирайки как вертикалният поглед разделя пространствата, а дори и обществото, на различни пластове. Така, отхвърляйки идеята за конкретна и неподвижна основа, Истанбул може да бъде възприет като непрекъснато променящ се и преходен момент, оформян от своите водни пътища и транспортни мрежи.

В контекста на наблюдението и новите градски територии Гермен изследва концепцията за „Божието око“, като се фокусира върху големите обществени пространства в градските центрове, както и върху трафика и гъстотата на населението около историческите сгради. Той показва как вертикалният поглед създава йерархична структура отгоре надолу. По този начин понятието за опора или основа, което е незаменимо за политическите стратегии, може да бъде поставено под въпрос чрез изображенията на планирани градски площади, заснети от дрон.

Накрая, по отношение на масата и безкрайността, художникът изправя зрителя пред визуални манипулации, поставяйки под въпрос природата на новата визуална структура, създадена от вертикалната перспектива. Математически рендерирани изображения, в които формата е пожертвана в името на безкрайността и масата, се материализират като своеобразни малки планети. Тази техника елиминира двойствености като субект–обект и време–пространство, откривайки алтернативни концептуални възможности.

Отвъд представянето на красотата на Истанбул, Ground_less представлява визуално изследване на града в контекста на съвременното изкуство и културната история, засягащо теми като перспективата, наблюдението, милитаризма и разрастването на мегаполисите. Техническите възможности, предоставени от дроновете и летателните средства, разкриват географската реалност отвъд повърхностния живот на града. Изложбата показва на зрителя и друго лице на Истанбул – град, подобен на планета, свита в себе си, контролирана и разширяваща се без граници.