The Pipe is a socio-spatial dissection of the architecture of the water tower. It is an invisible object that is visualized post factum in the viewer’s consciousness. It is created through circular markings of topographic projections which, placed one above another, form the entire volume vertically and completely close the outline of a single circle. Throughout the experience, the viewer has a choice of movement within the inner or peripheral spatial sector of the Pipe.
The work emphasizes the most fundamental social medium — ascent and descent — which is transformed into the main means of expression. The architecture is based on functionalism, while the concept seeks to turn it into a social sculpture by shifting the focus toward experience. The permanent circular movement represents humanized kinetic mechanics, which visualizes the parameters of the artwork.
The pastel intervention does not impose rigid boundaries on the space of observation. It invites each viewer to traverse its entirety and to physically sense the presence of the invisible limitation. The intensification of physical contact and immersion in the process are the main mechanisms for achieving a deeper understanding of the artwork. Its socialization reaches the core reason for the idea’s existence — the construction of a simplified whole using concise means within human consciousness, thanks to the phenomenology of hidden factors that are latently present in every artwork.
It consists of seven circular projections on the terraces of the water tower, which continue the rotation of the staircase. Each has a radius of R = 1.90 m, diameter D = 3.80 m, and circumference C = 11.93 m.
Linear lengths of the projections: 1. Basement: C = 8.76 m; 2. Ground floor: C = 7.84 m; 3. First floor: C = 8.50 m; 4. Second floor: C = 8.50 m; 5. Third floor: C = 8.50 m; 6. Reservoir: C = 10.60 m; 7. Roof: C = 10.05 m; Total linear length of projections: 62.75 m; Pipe parameters: 23.75 × 3.80 × 3.80 m.
– Ivaylo Avramov
ТИ
Ти си пред водонапорната кула. Изкачваш четири стъпала и влизаш вътре (1). Има стълби, които отвеждат нагоре, но ти не ги изкачваш веднага. Забелязваш бяла линия долу на земята. Има дъговидна форма (7). Слизаш долу в сутерена, защото изкачването започва от там (13). Долу също има линия с дъговидна форма. Тя ще бъде твоят гид. Обикаляш, ходейки до нея. Бавно оглеждаш пространството. Ти си в най-ниската точка на кулата Цялата тежест е концентрирана тук. Тонове строителен материал са над теб и около теб. Тук колоната е най-широка. Има солидна основа, която е ключовия център на тежестта. Пред теб има стъклена преграда, която те спира (24). Връщаш се. Стълбите те очакват, за да те изведат обратно нагоре (34). Отново си на партера (40). Преминавайки до линията, стигаш до стълбите (49). Изкачваш бавно и оглеждаш пространството. Забелязваш двете линии от горната си позиция. Стигаш до първия етаж (59). Стъпваш на терасата и отново виждаш същата линия. Движиш се до нея. Тя огражда твоя пешеходен коридор. Забелязваш, че те води до следващите стълби, но ги заобикаляш, защото линията преминава под тях и продължава по терасата до парапета. Стигаш до него и отново оглеждаш какво се случва от парапета на долните тераси (69).
Обръщаш се. Търсиш смисъл в повторението на линията на трите тераси. Тя продължава да е с дъговидна форма. Има защо. Отново към стълбите (76). Продължаваш да се изкачваш. Гледаш напред и оглеждаш отгоре ситуацията. Въртиш се в полукръг. Правиш го без усилие. Стигаш до втория етаж (85). Стъпваш на терасата. Отново линията. Ограничителят на твоя коридор. Води те покрай стената, като продължение на стълбите. Това е естественото пешеходно движение. Отново стълби. Но линията преминава след тях до парапет. Заобикаляш ги и едвам стигаш до него (95). Опираш се. Стълбите притискат главата ти. Поглеждаш надолу. Виждаш малко от линията на долната тераса. Другите са някъде надолу. Обръщаш се и отново към следващата стълба (98). Нагоре. Отново гледаш напред и странично надолу. По средата на стълбите откриваш гледка към три тераси и техните дъги. Малко започваш да се объркваш, но продължаваш до следващата. Ти си вече на третия етаж, но терасата е пета по ред (107). Изненада. Там отново е същата линия. Твоят гит. Ограничителят на твоя пешеходен коридор. Има и врата за балкона.
Край със стълбите. Следва друго, тясно, почти клаустрофобично стълбище. Има място за заобикалянето му и ти стигаш до последния парапет, за да погледнеш отгоре какво се случва (117). Оглеждаш за последно и продължаваш по стълбището (120). Изкачването е различно. Тясно е. Движението ти се извършва в ускорение. Почти ти се завива свят. Ако си съсредоточен, броиш три завъртания около оста на стълбището. Но ако не си, губиш всякаква последователност от повторението на стълбища, тераси и линии. Накрая стигаш до последната тераса (134). Пулсът ти е учестен. Над теб е покривът. Почти купол. Стъпваш на терасата и забелязваш отново линията. Засега я пропусни, защото има още нещо. От дясно пред теб има квадратен отвор (136). Всъщност една тераса беше пропусната и сега имаш възможността да се върнеш на нейното ниво. Поглеждаш надолу през отвора. Виждаш отново линията. Вече почти разбираш смисълът и. Слизаш долу по тясна, почти вертикална стълба (140). Последното усилие, което трябва да направиш. Линията е почти кръг. Опира в цилиндър, който изгражда стената на малкото стълбище. Това е резервоарът. Той е като цистерна. Без ръбове, за да бъде обтекаем. Оказва се най-важното място, заради което изобщо е построена кулата. Губиш очертанията на стените, терена и тавана. Сякаш се сливат. Всичко кънти. Можеш да извикаш. Линията отново се набива на очи и ти я следваш (154).
Връщаш се по стълбата към терасата под покрива. Почти накрая си. Всъщност си в самият край. Стъпваш на последната тераса (158). Сега можеш да обходиш линията. Тя ти подсказва за предишните стълбища, но тях вече ги няма. Ребрата на купола опират в главата ти. Периферията е като умален ров пред крепост (173). Последното действие, което трябва да направиш е, да се насочиш към центъра. Точката вертекс (176). Цялата архитектура е под краката ти. Сега осъзнаваш, че линията маркираше топографията на стълбищните ротации върху всички тераси. Тя създаваше твоя пешеходен коридор. Беше твоят гид. Ограничаваше полето ти на придвижване и го канализираше. Нейната главна цел беше да определи функцията на определен обем върху хоризонталните разрези на архитектурния цилиндър. Това е тръбата. Социалната преграда между сърцевината на кулата и нейната ротационна пешеходна периферия. Вертикалният тунел за гравитационно преодоляване на височината. Сега можеш да я усетиш като твърда преграда в съзнанието си. Да осмислиш архитектурата през физическото усилие. Да усетиш мащаба, денивелацията и пешеходната линейна дължина в кръговата структура нагоре около центъра. Това е достатъчно, за да разбереш произведението, чрез отсътвието му, за което работят скритите фактори.
About the artist
Ivaylo Avramov was born in 1968 in Sofia, Bulgaria. He graduated from the National Academy of Art, Sculpture Department, under Prof. Krum Damyanov (1996). He holds a PhD in Art Studies and Fine Arts (2020). He is the recipient of the National Sculpture Award “Acad. Ivan Lazarov” (2022).
Solo exhibitions: Possibilities of Empathy, KUB Gallery, Toplocentrala, Sofia (2025); Retrospective Translation, Boris Georgiev Gallery, Varna (2025); Connected Balance, Arosita Gallery, Sofia (2024); Supports. Sculpture in Architecture, Vladimir Dimitrov–The Master Gallery, Kyustendil (2023); Capacity, Vaska Emanuilova Gallery, Sofia (2023); Credo Box: Tilted, Credo Box, Credo Bonum Gallery, Sofia (2023); Night Light / Bitter Curses, Robert and Elaine Stein Galleries, Wright State University, Dayton, OH, USA (2019); Objectness, Krŭg+ Gallery, Sofia (2007).
