Творбите в настоящата изложба са продължение на заниманията на Калина Димитрова с това, което тя нарича „фантомни образи“ – тема, която авторката развива в последните си проекти. С изключение на един от обектите, който пренася нишката от предишния проект към настоящия, всички произведения се представят пред публика за първи път.
Видимото е обект на интерес за художниците поне от епохата на Ренесанса до наши дни. През XVII век нидерландските майстори се стремят да постигнат максимална натуралистична точност при пресъздаването на реалността, възприемана от човешкото око, предвещавайки и развивайки техники и технологии, които впоследствие водят до откриването на фотографията.
Настоящата серия „Фантоми III“ представя фотореалистични сцени, показани само частично – фрагментирани, сякаш прекъснати. Играта на светлина и сянка върху платното продължава върху прозрачни плоскости от плексиглас, които едновременно отразяват околния свят и самите те се превръщат в негово отражение. Така въображението на зрителя е поканено да довърши онова, което ръката на художника е започнала.
Прозрачният материал носи привидното усещане за яснота, но неговите неуловими граници и множеството отражения ни карат да се усъмним в собственото си възприятие. Видимото и познатото се превръщат в мираж. Границите между факт и фантазия се размиват, разклащайки сигурността на възприятието, което винаги се стреми да превърне света в познато и разбираемо място.
Серията предлага двойна перспектива – от една страна към исторически обусловените представи за видимото, а от друга – към липсата на необходимата дистанция спрямо събитията на настоящето и трудността да изградим ясна картина на процесите, които протичат около нас в този момент.
Вторият акцент в изложбата е стар дънер, открит в гората. На местата, където някога са се разклонявали корените, времето е заличило естествената форма, а на нейно място са се появили прозрачни реплики от плексиглас – заместители на изгубените части от реалното тяло. Фантомни продължения на едно отминало съществуване.
Installation view
About the artist
Калина Димитрова е родена през 1975 г. в Габрово. През 2001 г. завършва Националната художествена академия в София със специалност „Стенопис“. Живее и работи в София.
Сред самостоятелните ѝ изложби са: „Star Skins and Phantoms“, галерия Charta, София (2023); „Eternal Return“, галерия Punta, София (2023); „Phantoms III“, галерия Collect, Истанбул, Турция (2023); „Phantoms II“, Credo Box, галерия Credo Bonum, София (2023); „Бягства“ (Fleeings), галерия Charta, София (2022); „01100011 01101000 01110010 01101001 01110011 01110100 01101101 01100001 01110011“*, галерия +359, София (2020); „Biophilia“, галерия Credo Bonum, София (2020); „Hidden Life“, галерия Gallery, София (2020); „Newer and newer waters flow into those that have already flowed into the same rivers“, галерия +359, София (2018); „The Last 5 Years“, галерия „Васка Емануилова“, София (2010).
Участва в множество групови проекти, сред които: „Programmed Traces“, YARAT, Баку (2026); Биенале в Одрин, Одрин, Турция (2026); Национални есенни изложби, Пловдив (2025); „Artefactual Nature“, Roam, Берлин (2025); „Time Twisted Around a Place Twisted Around Time“, галерия Credo Bonum, София (2025); „Cow Egg, Hen Milk“, Художествена галерия – Добрич (2024); „Bios Polis“, Station Contemporary Art Gallery, Братислава, Словакия; „Jean Claude for Beginners“, галерия Sarieva, Пловдив (2022); „Art Meets Golf“, St. Oswald Golf Club, Фрайщат, Австрия (2022); Check In, галерия Collect, Истанбул, Турция (2022); „Да колекционираш съвременно изкуство. Колекция Владимир Илиев“, Национална галерия, София (2021); „Хербариумът като място за съхранение на идеи“, САМСИ – Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, София (2021); „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“, галерия „Райко Алексиев“, София (2020); „Образът вече не е наличен“, ИСИ–София (2017); „Фрагментирани истории“, Der Verein Berliner Künstler, Берлин (2017); Summer Summery, галерия Credo Bonum, София (2016); Vienna Contemporary – Focus Bulgaria, Виена, Австрия (2015).