На 28 март 1757 г. хиляди хора се събират на площад Place de la Grève в Париж, за да станат свидетели на екзекуцията на Робер-Франсоа Дамиен, осъден за опита си да убие крал Луи XV. Макар покушението му да е неуспешно, той е осъден на смърт чрез разчленяване с четири коня – едно от най-жестоките наказания, запазено за престъпления като държавна измяна или цареубийство. Докато кралският палач Шарл-Анри Сансон (който по-късно ще остане в историята като екзекутор на Луи XVI по време на Френската революция) привързва ръцете и краката на Дамиен към четири коня, множеството наблюдава напрегнато – едновременно с тревога и нетърпение. Когато конете са подкарани в противоположни посоки, площадът е огласен от викове на ужас, възгласи на възторг и бурни аплодисменти.
Публичните екзекуции често са използвани като средство за възпиране, позволявайки на държавата и властта да демонстрират своето превъзходство и сила пред онези, които управляват. Но освен механизъм за контрол, тези кървави събития в най-простата си форма представляват и популярно зрелище, което съчетава страх, желание и насилие в спектакъл, предназначен за публичния поглед.
Днес определяме подобни зрелища като варварски. Отхвърляме възможността да бъдем управлявани чрез подобни архаични заплахи и изискваме безкрайно разнообразие от развлечения като цената на собственото ни подчинение. А спектакълът се подчинява. На повърхността той се опитомява, става по-приемлив, по-съблазнителен за съвременните ни вкусове, докато едновременно с това се разраства, усилва и прониква навсякъде.
Тази трансформация обаче не прави всеобхватния спектакъл на нашето време по-малко тревожен или по-малко отвратителен от онзи в миналото. Знаем, че онова, към което сме привлечени, остава болезнено и нездраво. Може би вече не става дума за хора, които намират смъртта си под гилотината или чрез разчленяване, а за постепенната смърт на самата реалност, на смислените човешки взаимоотношения, на способността ни за самоопределение и на собственото ни усещане за идентичност. И днес изпитваме отвращение от онова, което виждаме, но въпреки това продължаваме да ръкопляскаме и да крещим, неспособни да откъснем поглед.
Installation view
Artworks
HORSES
Installation, 2024
plastic, mdf, steel, cables
Dimentions: Variable
Execution
Composition of 7 drawings
ink on paper, 2024
Dimentions: Variable
I DON’T KNOW IF
I CAN WATCH THIS
Acrilyc on canvas, 2024
Dimentions: 120×180
I DON’T KNOW IF
I CAN WATCH THIS
Video
Edition of 3 + 1AP, 2024
About the artist
Зафер А. Акшит
Роден през 1988 г. в Анкара, Турция. Завършва специалностите „Изящни изкуства“ и „Индустриален дизайн“ в университета Йедитепе. Придобива магистърска степен по изящни изкуства в California College of the Arts в Сан Франциско и успешно защитава докторската си дисертация през 2020 г. Представял е самостоятелни изложби в Истанбул и е участвал в множество групови изложби в Турция, САЩ, Германия, Нидерландия и Италия. Работи като асистент-професор в университета Йедитепе и живее и работи в Истанбул.
………
Зафер Акшит принадлежи към поколението художници, които умеят да съчетават интелектуално предизвикателни концепции с минималистична, но въздействаща естетика. Неговото мултидисциплинарно творчество се характеризира с работа в разнообразни медии – от обекти и инсталации до видео и пърформанс. Обекти, напомнящи ready-made, съществуват редом със специално създадени елементи, които художникът включва в произведения, поставящи под въпрос – критично, но често и с ирония – начина, по който възприемаме света. В този смисъл Акшит изследва механизмите, чрез които конструираме реалността, както и начина, по който изграждаме знание въз основа на предположения, които приемаме за правилни и истинни.