Gallery +359 и Водната кула остават в паметта като един цялостен, дългогодишен проект – разнообразен и богат, с високи професионални амбиции, но и комерсиално крехък; автентичен, хетерогенен и преди всичко дълбоко истински.
Plus 359, Sofia, BG
2017 - 2026
27 май е последният ден на Gallery +359 във Водната кула в София, докато галерията продължава своя път като част от Collect Gallery.
През последното десетилетие това пространство беше посветено на съвременното изкуство – място за изложби, срещи, експерименти и диалог между художници, куратори, колекционери и публика.
През този период Gallery +359 реализира над 60 изложби с участието на повече от 100 художници, както и пърформанси, лекции и множество културни събития, които превърнаха Водната кула в едно от отличителните пространства за съвременно изкуство в София.
Това, което започна като една галерия, постепенно се превърна в по-широка мрежа от проекти, сътрудничества и пространства, надхвърлящи националните граници.
Collect Gallery обединява нашите пространства, проекти и бъдещи инициативи в обща структура, посветена на развитието на съвременното изкуство и културата на колекциониране.
Тази трансформация не е край, а развитие – промяна, която ни позволява да разширим визията си отвъд създаването на изложби и да изграждаме трайни връзки между художници, произведения на изкуството, колекционери и общности.
Изказваме своята най-дълбока благодарност към всички художници, куратори, колекционери, партньори и посетители, които през годините станаха част от историята на Gallery +359 във Водната кула. Водната кула остава важна част от нашата история.
Очаквайте предстоящите ни проекти.
Exhibitions / Projects
ВОДНАТА КУЛА
През последните няколко години вървяхме по леко изкачващите се улици на Лозенец към Водната кула – място, което постепенно изгради своя собствена отличителна атмосфера. Чрез своята програма Gallery +359 се утвърди като пространство на възможности, където художествени идеи можеха да бъдат реализирани по начин, който би бил труден за представяне в друга среда или контекст.
Построена през 1929 г., Водната кула е изключително архитектурно съоръжение и именно това нейно качество превърна почти всяка изложба в специфична за мястото художествена намеса. Всеки проект трябваше да влезе в диалог с липсата на прави ъгли, извивките, височината, скритите пространства около резервоара и тясното стълбище, водещо към върха на кулата. Архитектурата никога не оставаше неутрална, а се превръщаше в активен участник в начина, по който произведенията се разгръщаха в пространството.
Това предоставяше нещо, което все още е рядкост в местната художествена сцена: мащаб. Не само във физически смисъл, а като възможност едно произведение да надхвърли собствените си граници и да се разшири в цялостна пространствена ситуация. Много от проектите, реализирани във Водната кула, функционираха като мащабни инсталации, в които движението, звукът, светлината, обектите, височината и архитектурата се превръщаха в неразделни части от самото произведение.
Погледнато назад, обаче, Водната кула беше преди всичко развиващ се проект, който – отчасти съзнателно, отчасти интуитивно – успя да създаде около себе си жива и динамична среда. През почти десетте години дейност на галерията се срещнахме с множество изложби и проекти, свързани с водата – присъствие, буквално вплетено в паметта, функцията и самата структура на сградата. Водата се появяваше едновременно като социален феномен, природна сила, акустичен елемент, форма на движение и модел за мислене за взаимосвързани екологични системи.
Тази нишка може да бъде проследена в широк спектър от изложби и проекти – от произведения, свързани със звуково изкуство и акустични среди, до изследвания на инфраструктурата, екологията и трансформацията на материалите. Теми като теченията, животинските екосистеми, морето, климатът, както и фонтаните, тръбите и преобразуването на обекти и материя се появяваха отново и отново в различни форми, сякаш самото пространство непрекъснато насочваше художниците обратно към своята първоначална функция и памет.
В същото време звукът постепенно се превърна в един от определящите елементи на програмата на галерията – не просто като допълнение към визуалната среда, а като основен начин за осмисляне на самото пространство. Много от изложбите разглеждаха звука скулптурно, като се ангажираха с акустиката на резервоара, ехото и телесното преживяване на движението и резонанса. Няколко проекта събраха художници, музиканти, архитекти и звукови артисти, създавайки сложни пространствени среди и потапящи преживявания.
През пространството преминаха широк спектър от медии и артисти, а други се завръщаха многократно в различни конфигурации, постепенно изграждайки своя собствена връзка с кулата. Водната кула предостави платформа за артисти като Мартиан Табаков, който създаде там своите скулптурни музикални инструменти; Антони Райжеков, за когото звукът е скулптурен материал; както и Стела Василева, Калина Димитрова, съвместните изложби на Желко Терзиев и Красимир Терзиев, Стефан Иванов, Искра Благоева, Георги Георгиев–Жоррас, Седрик Ван Парис, Георги Ружев, Ивайло Аврамов, Юлиян Табаков, Андрис Еглитис и Михаил Михайлов – представител на България на 59-ото Венецианско биенале през 2022 г. – както и много други.
В повечето от тези изложби произведенията не бяха представени като самостоятелни художествени обекти, а като части от по-широки „мисловни експерименти“ – израз, използван от Желко Терзиев и Красимир Терзиев, за да опишат своя подход в изложбата „Котката на Шрьодингер“ (2021).
В същото време Gallery +359 във Водната кула никога не се превърна в пространство, посветено на създаването на комерсиално разпознаваеми изложби или на представянето на артисти, ориентирани към лесен пазарен успех. Напротив, програмата ѝ беше движена от интерес към художествения експеримент и към сложни, често трудни за пазарно позициониране форми на инсталация, звук, пърформанс и пространствено мислене.
Артистите бяха канени в диалог с куратори, което доведе до програма, формирана от забележително многообразие от художествени и кураторски гледни точки. Сред кураторите бяха Ирина Баткова, Снежана Кръстева, Петър Цанев, Весела Ножарова, Даниела Радева, Васил Владимиров, аз, Бояна Джикова, Йово Панчев, Гергана Минкова и други – като понякога в тази роля влизаха и самите артисти.
Ярко си спомням изложбата на Георги Ружев „Храмът без сладост“ от 2020 г. – една от малкото изложби на художника с подобен мащаб. И до днес Ружев остава автентичен „герой“ на (почти) съществуващата ъндърграунд художествена сцена в България. Изложбата въведе атмосфера на фантазмагория, митология, движение и ритуал, превръщайки кулата в среда за сложно, многообразно, еклектично и дълбоко индивидуално художествено мислене.
През годините около галерията се развиха и множество инициативи: разговори между артисти, резидентски програми, формати, основани на изследователски подходи, подкрепа за художествени изследвания, както и цялостна онлайн програма за представяне на артисти по време на периода на COVID. Заедно тези дейности постепенно създадоха усещането, че Водната кула функционира не просто като изложбено пространство, а като органична среда за възникване на идеи и изследване на възможните им реализации.
В този смисъл, макар изложбената програма да не следваше винаги строго последователна кураторска политика, тя все пак успя да създаде живот около самото пространство. Тя се превърна – по думите на Мина Минов – в специфична за живота (life-specific) среда, термин, който той създаде за собствената си артистична инициатива във Водната кула. В своя пърформанс той хвърляше предмети от ежедневието от височината на кулата, пресъздавайки жестове и истории от времето, когато сградата стоеше изоставена и той, заедно с други местни деца, тайно влизаше в нея.
Gallery +359 и Водната кула остават в паметта като единен, дългосрочен проект – разнообразен, богат, професионално амбициозен, търговски уязвим, автентичен, хетерогенен и същевременно дълбоко искрен. Там „чухме“ много единични гласове. Надявам се единствено те да не останат толкова самотни и изолирани, колкото песента на мистериозния самотен кит, към която препраща изложбата на Итамат Гов „Сигнали от най-самотния кит“ (2022).
Владия Михайлова
Куратор и теоретик на културата
Snejana Krasteva
**Куратор, съосновател и съдиректор на Института за изкуство и архитектура на Източните Балкани**
Пространството на Водната кула в София, което галерията обитаваше в продължение на близо десетилетие, се превърна в уникално експериментално поле за множество млади и утвърдени артисти. Видяла съм някои от най-дръзките, концептуално прецизни и провокиращи размисъл проекти, които дадоха възможност на художниците да създават специфични за мястото произведения с мащаб и въображение, достойни за представяне на музейно ниво.
Грижата и подкрепата – както техническа, така и финансова – които екипът вложи в тяхната реализация, би трябвало да бъдат стандарт за работа на много от нашите институции. Считам закриването на това пространство за огромна загуба за художествената ни сцена и тревожен сигнал, че от наша страна – като куратори, критици и хора, обичащи изкуството – не правим достатъчно, за да подкрепяме и съхраняваме съществуването на подобни места за развитието на професионалната ни общност и съвременното художествено производство в България.