Кристо и Жан-Клод, едно от най-оригиналните творчески партньорства в изкуството на XX век, предлагат нов поглед към историята на изкуството чрез своите временни намеси, които преобразяват архитектурата, публичното пространство и природните пейзажи. Актът на покриването с плат, който на пръв поглед изглежда като жест на скриване, всъщност е естетическа стратегия, преосмисляща условията на видимост. По думите на художествения критик Дейвид Бурдън тези произведения представляват практика на „разкриване чрез прикриване“ – те отчуждават познатото и ни дават възможност да го видим отново с нов поглед.
Фотографиите, графиките, рисунките и колажите, представени в тази изложба, носят следите на този парадокс, като надхвърлят ролята на обикновена документация на проекти, които вече не съществуват. Произведенията на Кристо и Жан-Клод съществуват в публичното пространство само за определен период, след което биват демонтирани; остават единствено паметта и следите. Както самият Кристо казва, създаването на произведения, които ще изчезнат, изисква по-голяма смелост, отколкото създаването на произведения, предназначени да останат завинаги.
Според Жорж Диди-Юберман едно изображение трябва да бъде възприемано не само чрез онова, което показва, но и чрез пластовете смисъл, които отнема, прикрива и обозначава чрез своето отсъствие. Именно на този праг се разгръща практиката на Кристо и Жан-Клод. Покритата структура не става невидима; напротив – тя отново става видима, освободена от своите привични значения. Фотографиите и рисунките не са документи, които заместват изгубените произведения, а самостоятелни творби, съхранили трайната памет за преходността.
Предвид българския произход на галерия Collect, изложбата е тясно свързана и с личната история на Кристо. Роден в България, той през целия си живот изгражда художествен език, който надхвърля граници и географии.
Един от най-силните примери за това наследство, което продължава да живее и днес, е проектът La Caverne du Pont Neuf на артиста JR в Париж. Произведението е създадено по повод 40-годишнината от The Pont Neuf Wrapped – проекта, с който Кристо и Жан-Клод преобразяват най-стария мост на Париж през 1985 г. Подобно на своите предшественици, тази творба чрез краткотрайна намеса съживява паметта на града и ни напомня за преобразяващата сила на преходността и публичното изкуство.
Творчеството на Кристо и Жан-Клод ни показва, че покриването на една структура не означава нейното скриване, а нейното повторно разкриване. Защото понякога, за да видим истински нещо, първо трябва да си го представим по различен начин.
Installation view
Artworks
Литъл Бей, територия на болницата „Принц Хенри“, се намира на 14,5 километра югоизточно от центъра на Сидни. Покритият участък от крайбрежието на Тихия океан, ограден от скали, е с дължина приблизително 2,4 километра, ширина между 46 и 244 метра и височина 26 метра при северните скали, като достига морското равнище при южния пясъчен плаж. За реализирането на проекта са използвани 92 900 кв. м геотекстил – синтетична тъкана материя, обикновено предназначена за земеделски цели. Платът е закрепен към скалите с 56,3 километра полипропиленово въже с диаметър 1,5 см. С помощта на монтажни пистолети Ramset са поставени 25 000 крепежни елемента – шпилки и скоби, които фиксират въжетата към скалния масив.
Проектът е координиран от Джон Калдор. Майор Ниниън Мелвил, пенсиониран офицер от Инженерния корпус на армията, ръководи екипа от катерачи и работници на място. В продължение на четири седмици по проекта са вложени общо 17 000 човекочаса труд от 15 професионални алпинисти, 110 работници (студенти по архитектура и изкуство от Университета в Сидни и Техническия колеж „Ийст Сидни“), както и от редица австралийски художници и преподаватели. Всички катерачи и работници получават възнаграждение, с изключение на 11 студенти по архитектура, които отказват да бъдат заплатени.
По време на изпълнението проектът претърпява временно затруднение, когато буря поврежда сериозно части от покритието на вече обвитото крайбрежие, което налага те да бъдат покрити отново. Кристо и Жан-Клод и техният екип завършват Wrapped Coast на 28 октомври 1969 г., а творбата остава достъпна за посетители в продължение на десет седмици. След това всички материали са демонтирани, рециклирани, а мястото е възстановено в първоначалното си състояние.
Кристо и опакованият вестник
Фотография, заснета в галерия La Salita, 1963 г.
Желатиново-сребърен принт
30 × 30 см
Цветна офсетова литография
49 × 51 см
Литографски плакат
76 × 56 см
The Umbrellas, Japan–USA, 1984–1991
Фотографски принт върху фотохартия
64 × 98 см
The Umbrellas, Japan–USA, 1984–1991
Офсетова литография
95 x 63
The Umbrellas, Japan–USA, 1984–1991
Офсетова литография
50 × 99 см
The Umbrellas, Japan–USA, 1984–1991
Офсетова литография
64 × 95 см
На изгрев слънце, на 9 октомври 1991 г., 1880 работници на Кристо и Жан-Клод започват да разтварят 3100 чадъра в Ибараки и Калифорния, в присъствието на артистите и на двете места. Този съвместен проект между Япония и САЩ отразява приликите и различията в начина на живот и използването на земята в две вътрешни долини.
В ограниченото и ценно пространство на Япония чадърите са разположени плътно един до друг, понякога следвайки геометрията на оризовите полета. Сред пищната растителност, подхранвана от вода през цялата година, чадърите са сини. В необятните пространства на Калифорния, където преобладават необработени пасища, композицията на чадърите е свободна и разпростираща се във всички посоки. Кафявите хълмове са покрити със златиста суха трева. В този сух пейзаж чадърите са жълти.
The Umbrellas създава пространство, което приканва към общуване – подобно на къщи без стени или временни селища – и подчертава преходния характер на произведението. В продължение на осемнадесет дни творбата е достъпна за публиката: можела е да бъде наблюдавана отдалеч от автомобил, отблизо покрай пътищата или преживяна пеша, под чадърите и в тяхната сияйна сянка. Демонтажът започва на 27 октомври, след което теренът е възстановен в първоначалното си състояние. Чадърите са разглобени, а по-голямата част от техните елементи са рециклирани.
Долината в Япония се простира на 19 километра и обхваща имотите на 459 частни собственици и различни държавни институции. Долината в САЩ е с дължина 29 километра и включва земи на 25 частни собственици, както и на държавни агенции. Единадесет производители от Япония, САЩ, Германия и Канада изработват различните елементи на чадърите. Временното произведение на изкуството на стойност 26 милиона щатски долара е изцяло финансирано от Кристо и Жан-Клод чрез тяхната компания The Umbrellas, Joint Project for Japan and U.S.A. Corporation.
След усилия, продължили през 70-те, 80-те и 90-те години, опаковането на Райхстага е завършено на 24 юни 1995 г. В продължение на две седмици богатата сребриста тъкан, оформена от сините въжета, създава пищен поток от вертикални дипли, които подчертават особеностите и пропорциите на внушителната сграда, разкривайки същността на Райхстага.
Райхстагът се издига в открито пространство с почти метафизично излъчване. Самата сграда е преминала през непрекъснати промени и изпитания: построена през 1894 г., опожарена през 1933 г., почти разрушена през 1945 г., а през 60-те години възстановена. Въпреки това Райхстагът винаги е оставал символ на демокрацията.
През цялата история на изкуството платът е бил неизчерпаем източник на вдъхновение за художниците. От древността до наши дни гънките, диплите и драпериите са съществен елемент в живописта, стенописите, релефите и скулптурата от дърво, камък и бронз. Използването на плат върху Райхстага следва тази класическа традиция. Подобно на дрехата или човешката кожа, платът е крехък и въплъщава уникалното качество на преходността.
За опаковането на Райхстага са използвани 100 000 кв. м плътна тъкана полипропиленова материя с алуминиево покритие и 15,6 км синьо полипропиленово въже с диаметър 3,2 см. Фасадите, кулите и покривът са покрити със 70 специално изработени текстилни панела – количество плат, два пъти по-голямо от площта на самата сграда.
Wrapped Reichstag е резултат не само от 24-годишните усилия на Кристо и Жан-Клод, но и от дългогодишната работа на ключови членове на техния екип – Майкъл С. Кълън, Волфганг и Силвия Волц, както и Роланд Шпекер. Опаковането е осъществено от 90 професионални алпинисти и 120 монтажници. Райхстагът остава опакован в продължение на 14 дни.
Проект за опаковането на Паметника на Христофор Колумб в Барселона
Литографски плакат
75 × 50 см
Изложбата представя още девет проекта – осем реализирани и един, останал само под формата на рисунки и колажи: Wrapped Monument to Cristóbal Colón, Project for Barcelona, замислен през 1975 г. След два първоначални отказа разрешението за реализирането му е дадено през 1984 г. от кмета на Барселона Паскуал Марагал. Дотогава обаче идеята за опакован паметник вече не съответства на творческите търсения на Кристо и Жан-Клод и те решават да не осъществят проекта.
Running Fence
Окръзи Сонома и Марин, Калифорния, САЩ, 1972–1976 г.
Running Fence е с височина 5,5 метра и дължина 39,4 километра. Тя се простира в посока изток–запад близо до магистрала 101, северно от Сан Франциско, преминавайки през частните имоти на 59 фермери и следвайки плавните очертания на хълмовете, преди да достигне Тихия океан при залива Бодега.
Проектът е завършен на 10 септември 1976 г. Реализацията му е резултат от 42 месеца съвместни усилия, участието на фермерите, 18 публични изслушвания, три заседания пред Висшия съд на Калифорния, изготвянето на 450-страничен доклад за въздействието върху околната среда и временното използване на хълмовете, небето и океана като художествена среда.
Running Fence е изработена от 200 000 кв. м плътно тъкан бял найлонов плат, окачен на стоманено въже, опънато между 2050 стоманени стълба (всеки с дължина 6,4 метра и диаметър 8,9 см), забити на 91 см в земята без използване на бетон и странично укрепени със стоманени обтяжки (145 километра стоманено въже) и 14 000 земни анкера. Горният и долният ръб на 2050-те платнени панела са закрепени към съответните въжета с помощта на 350 000 куки.
Всички елементи от конструкцията на Running Fence са проектирани така, че да могат да бъдат напълно премахнати, и днес по хълмовете на окръзите Сонома и Марин не остава видима следа от произведението.
Както е било договорено с фермерите и с окръжните, щатските и федералните институции, демонтажът на Running Fence започва 14 дни след завършването ѝ, а всички материали са предоставени на фермерите. Творбата пресича 14 пътя и градчето Вали Форд, като запазва достъпа за автомобили, добитък и диви животни. Тя е проектирана да бъде наблюдавана от 64 километра обществени пътища в окръзите Сонома и Марин.
Running Fence, окръзи Сонома и Марин, Калифорния, 1972–1976, 1976
Офсетова графика
63 × 99 см
The Gates, Сентрал Парк, Ню Йорк, 1979–2005
Офсетова литография върху плътна хартия
51 × 66 см
The Gates Project, снимка №27, 2005
Тази рядка фотография №27, направена по време на проекта The Gates в Сентрал Парк през 2005 г. от Кристо и Жан-Клод, никога не е била публикувана, тъй като двамата творци не са били удовлетворени от изображението. Всички първоначални фотографии, номерирани от №25 до №30, е трябвало да бъдат заснети отново от техния основен фотограф Волфганг Фолц.
Инсталацията в Сентрал Парк е завършена с разгръщането на 7503-те платнени панела на 12 февруари 2005 г. The Gates се виждат отдалеч през голите клони на дърветата. Решетъчният модел на градските квартали около Сентрал Парк намира отражение в правоъгълната структура на внушителните шафранено оцветени стълбове, докато серпентинният дизайн на алеите и органичните форми на оголените клони се оглеждат в непрекъснато променящите се, заоблени и чувствено движещи се от вятъра платнени панели.
7503-те врати са с височина 4,87 метра и варират по ширина от 1,68 до 5,48 метра в зависимост от 25-те различни ширини на алеите в Сентрал Парк, които се простират на общо 37 километра. Свободно висящите шафранени платнени панели, окачени на хоризонталната горна част на конструкциите, достигат приблизително до 2,13 метра над земята.
Вратите са разположени през интервали от 3,65 метра, с изключение на местата, където ниски клони се простират над алеите. Вертикалните стълбове са закрепени с помощта на 15 006 тесни стоманени основи, всяка с тегло между 278 и 380 килограма, поставени върху настилката. В земята не са направени никакви отвори.
Компонентите на The Gates са произведени извън мястото на инсталацията от седем производители, разположени по Източното крайбрежие на САЩ. Тъкането и ушиването на платнените панели са извършени в Германия. Екипи от по осем души – общо 600 работници, облечени в униформи на The Gates – отговарят за монтажа, като всеки екип инсталира по 100 врати. Екипите за наблюдение и демонтаж включват допълнително 300 униформени работници.
Произведението остава на място в продължение на 16 дни, след което вратите са премахнати, а материалите са рециклирани.
The Pont Neuf Wrapped, Париж, Франция, 1975–1985
Фотографски отпечатък върху хартия
61 × 93 см
На 22 септември 1985 г. група от 300 професионални работници завършва The Pont Neuf Wrapped. Те са използвали 41 800 кв. м тъкан полиамиден плат със отразяваща се гладка повърхност и цвят на златист пясъчник, покриващ:
· Страните и сводовете на дванадесетте арки, без да възпрепятства движението по реката.
· Парапетите до нивото на земята.
· Тротоарите и бордюрите (пешеходците са ходели върху плата).
· Всички улични лампи от двете страни на моста.
· Вертикалната част на насипа в западния край на остров Ил дьо ла Сите.
· Еспланадата „Вер-Галан“.
Започнат при управлението на Анри III, Пон Ньоф е завършен през 1606 г., по време на царуването на Анри IV. Никой друг мост в Париж не предлага такова топографско и визуално разнообразие – нито в миналото, нито днес. Между 1578 и 1890 г. Пон Ньоф претърпява непрекъснати промени и допълнения от най-различен характер – като построяването на магазини върху моста по времето на Суфло, както и изграждането, разрушаването, повторното изграждане и окончателното премахване на масивната рококо конструкция, в която се е намирала водната помпа на Самаритен.
Опаковането на Пон Ньоф продължава тази традиция на последователни преобразявания чрез добавянето на ново скулптурно измерение и превръща моста за 14 дни в произведение на изкуството. Въжета придържат плата към повърхността на моста и запазват основните му форми, като подчертават релефа, пропорциите и детайлите на Пон Ньоф.
Платът е фиксиран с 13 километра въже и укрепен с 12,1 тона стоманени вериги. Екипът на Charpentiers de Paris и френските подизпълнители работят съвместно с американски инженери, участвали в предишни проекти на Кристо и Жан-Клод, под ръководството на Теодор Дохърти: Вахе Апрахамян, Аугуст Л. Хубер, Джеймс Фулър, Джон Томсън и Димитър Загоров.
600 наблюдатели, организирани в екипи от по 40 души, работят денонощно, за да поддържат проекта и да предоставят информация на посетителите до демонтажа му на 7 октомври.
Wrapped Vestibule
Art Gallery of New South Wales, Сидни, Австралия, 1990
Фотографски отпечатък върху фотохартия
66 × 63 см
По-малко познатите на широката публика интериорни инсталации на Кристо и Жан-Клод са представени в изложбата чрез фотография на Wrapped Vestibule, Art Gallery of New South Wales (Сидни, 1990). Артистичното дуо реализира няколко подобни намеси в публични музеи и макар че изкуствоведите могат да разглеждат тази група произведения в контекста на институционалната критика, Кристо и Жан-Клод избягват да ги коментират извън играта между скриване и разкриване и диалога с историята на изкуството (скулптурите и архитектурата на галерията).
The Wall – Wrapped Roman Wall, Via Veneto and Villa Borghese, Rome, 1973–1974
Офсетова литография
64 × 95 см
През февруари и март 1974 г., в продължение на 40 дни, участък от Аврелиановите стени с дължина 820 фута (250 метра) е опакован с полипропиленов плат и въже, покривайки двете страни, горната част и арките на стената. Четиридесет строителни работници завършват временното произведение на изкуството за четири дни.
Почти 2000-годишната стена е построена от римските императори Аврелиан и Проб и е служила за обграждане на град Рим, Италия. Избраният от артистите участък за тяхното временно произведение се намира в края на Виа Венето – един от най-оживените булеварди на Рим – и в непосредствена близост до градините на Вила Боргезе.
Проектът е координиран от дългогодишния приятел на Кристо и Жан-Клод Гуидо Ле Ночи, собственик на галерия Galleria Apollinaire, който през 1963 г. организира две самостоятелни изложби на Кристо.
От четирите опаковани арки три са били активно използвани от автомобилния трафик, а една е била предназначена за пешеходци.
The Wrapped Roman Wall е финансиран от Кристо и Жан-Клод чрез продажбата на подготвителни проучвания, създадени от Кристо – рисунки, колажи, макети, както и ранни опаковани обекти и литографии. Артистите не приемат никаква форма на спонсорство.
След 40 дни работниците започват демонтажа, а всички материали са рециклирани.
Височина: 49 фута (15 метра)
Дължина: 820 фута (250 метра)
Дълбочина: променлива между 13 и 18 фута (4,3–5,5 метра)
Материали: тъкан полипропиленов плат и въже от дакрон
About the series
From the Storage е повтарящ се изложбен формат, в който екипът на галерията подбира и представя значими произведения от частни колекции и от фонда на галерията, като във всяко издание поставя акцент върху различни артисти, периоди и художествени подходи.
Петото издание е посветено на Кристо – един от най-влиятелните артисти на XX век, чиято визионерска практика променя начина, по който възприемаме архитектурата, пейзажа и публичното пространство.