TOWNSMEN

През 2019 г. българската художничка Еленка Назарова, повлияна от противоречивата природа на ежедневния живот по улиците на Париж, използва целия период на пребиваването си в града като артист в резиденция като свързваща нишка в своя проект TOWNSMEN. По този начин тя се потапя дълбоко в тъмните кътчета на града и нощния му живот, проследявайки два маршрута, които се разкриват пред художественото изследване, проучването и представянето по привидно противоположни начини.

Колкото по-навътре навлиза художничката в тези маршрути, толкова по-дълбоко се разгръщат те, докато накрая я отвеждат към изследване на възможностите на един съвършен обект, който едновременно се противопоставя на статуквото и има способността да удовлетвори зрителя. Тези два маршрута — популярната култура и бездомността — неизменно съществуват един до друг и могат да бъдат усетени като два противоположни полюса на обществения и модерния живот по улиците и площадите на Париж, романтизирани в продължение на векове от целия свят.

Проблемът с бездомността, една от най-значимите глобални хуманитарни кризи, е разгледан тук чрез личните ежедневни преживявания на художничката с жителите на района „Шатле–Ле Ал“ (Châtelet–Les Halles) — по-точно по улиците и алеите непосредствено около студиото, в което тя пребивава по време на артистичната си резиденция, близо до географския център на Париж. Макар през деня районът да е оживен от огромен поток туристи, през нощта той е изпълнен и с бездомно население, чието присъствие рядко се споменава. Именно този контраст подтиква Еленка да си играе с определенията, да вземе поразителната реалност, която е непосредствено пред очите ни, и да я отрази такава, каквато е — но по впечатляващ начин, който не позволява на зрителя да отклони поглед.

Ето защо проектът TOWNSMEN, в контекста на изкуството и насърчаваните от обществото начини на живот, се обръща към съвременната популярна култура и изследва механизмите, скрити зад целия този блясък и привлекателност. Той има за цел да използва тези механизми като средство за комуникация, чрез което да подчертае противоречията в нашата социална структура и идеологии.

Произведенията едновременно деликатно разглеждат дискурсите, насочени към публичното пространство в противовес на съвременния частен, домашен живот, а същевременно поставят под въпрос тревожните аспекти на днешните размити цели и идеали, консуматорската култура и разпадащата се морална структура. Някога желаното и определяно като лукс вече се превръща под етикета „HYPE“ в култура на бързото потребление, докато „свободата“ — смятана доскоро за една от най-висшите човешки ценности — по някакъв начин отново отстъпва място на труда, продуктивността и личния успех, оставяйки романтичната представа за свобода на изолираните и изоставени индивиди.

И така, какъв би могъл да бъде днес един бохем, безпристрастен наблюдател или, по думите на френския поет Шарл Бодлер, един „фланьор“ (flâneur) в нашето изключително структурирано и систематизирано общество? Вероятно човек, който живее напълно извън социалните системи — без адрес, социално осигуряване и т.н. — но вместо да се скрива някъде в дивото, остава на мястото си, седи и наблюдава.

В този контекст произведенията в изложбата разкриват бунтарската природа на живота и ежедневните навици на хората, живеещи на улицата. Те целенасочено представят тази често и лесно пренебрегвана тема в преувеличен и визуално впечатляващ вид, като я издигат за момент на преден план, за да привлекат вниманието на зрителя.

Изложбата ясно разкрива процеса на създаване на проекта като непрекъснато развиващо се във времето художествено изследване.