Изправен пред конкретно място и фотография на същото това място, гледащият може да се усъмни в автентичността на двете. Ако предположим, че гледащият разчита единствено на сетивото си, собственото зрение, за да различи двете, то ще трябва да установи значеща разлика, разграничаваща едното от другото. Несигурността в значението би се задълбочила още повече от способността на гледащия да разграничи собствената си позиция на наблюдаващ от тази на наблюдаваното. Можем ли да стоим на едно място, идентично с друго място, и да го разпознаем като същото или по необходимост трябва да го разграничим, за да установим собствените си граници? Достатъчно ли е едно сетиво като зрението за подобна операция или е необходимо определено надскачане на видимото? Последното се отнася най-вече до принципа на реалността и кризата на значението, които рационализиращият поглед задава.
В опит да се преодолее изплъзващото се значение, преливането на едното в другото в нехомогенна, аморфна смес, връщайки се обратно към примера с мястото и неговата фотографска репрезентация, възниква символа на мястото, като такова, каквото е и на фотографията като копие на действителността в собствените й граници. “You Can Only See What You Have Inside You” на Желко Терзиев се позовава на несигурността в разграничаването между двете (доколкото едното и другото съществуват) и разколебава реалността на използваната процедура по разграничаване, самото сетиво. Този подход се помества в контекста на семиотиката на значението, психологията на Аз-а, комуникационната теория, симулацията и симулакрума, икономията на знаците и социологията на преживяванията.
Събраните от Желко Терзиев „наблюдения“ не правят опит за реконструкция на реалността или създаване на цялост, а подминават структуриращия принцип във фрагментарна мрежа от почти, но не съвсем отгатнати символи. Разпадът на границата в значението следва стратегията на катастрофата, преодолявайки вътрешно и външно, изказващ и възприемащ, симулация и симулакрум. По изкуствоведска линия разпадът води до липсващо разграничение между кич и висока култура слети в непосредствената субективност на естетическото преживяване.
Подобни образи крият парализиращия анахронизъм на видяното и преживяното, което е било там и е там в същото време. Разграничаването на видимото от виждащия се оказва поредната клетка, в която заекът на въображаемото, отново е попаднал.
Installation view
About the artist
Желко Терзиев (р. 1976) завършва Националната художествена академия през 2001 г. в ателиетата на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел. През 2005 г. получава магистърска степен по „Нови медии“ в Академията за изящни изкуства във Виена.
Сред самостоятелните му изложби са: If a Tree Falls in the Forest and No One Is There to Hear It, Does It Make a Sound? („Ако едно дърво падне в гората и няма кой да го чуе, издава ли звук?“) (с Красимир Терзиев), Галерия +359, София (2018); The Eight Ball, Club Sofia (2008); Opak, Галерия „Пистолет“, София (2007); No Comments, Галерия „Ирида“, София (2001).
Участвал е в редица групови изложби, сред които: Radical Formal Analysis, Галерия +359, София (2020), куратор Петър Цанев; Formatting the Absence. Archive., Галерия +359, София (2019); Object of Desire, Галерия „Аросита“, София (2018); Substories, част от Project Donau, Карлсруе (2015); Substories Toys, Галерия „Академия“, София (2014); So We Are Friends, Галерия „Пистолет“, София (2011); SUB form Substories, Галерия „Райко Алексиев“, София (2011); Avalanche, Apocalypse Now, Episode 4, NBSP Gallery, Париж (2007); фестивала Diagonale – Festival of Austrian Film, Виена (2006); както и XI Биенале на младите художници от Европа и Средиземноморието, Атина (2003).
През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art.