Love and Intimacy: A Reverence

Най-новата изложба на българската художничка Еленка Назарова изследва идеята, че интимността и стремежът към истински близки взаимоотношения са едни от най-същностните човешки качества. Присъщи на всеки човек и заемащи централно място в живота на повечето от нас, любовната връзка – нейното присъствие, възможността за нея или пълната ѝ липса – често е онова, което определя както личния ни, така и обществения ни живот.

Чрез произведения, които представят интимните отношения като универсално и разпознаваемо човешко преживяване, а любовта – като тема, способна лесно да събуди личните спомени и емоции на всеки зрител, в епоха на засилен индивидуализъм художничката поставя един вечен въпрос и отправя следното предложение:

„Ако по природа сме създадени да търсим връзка помежду си, да се стремим да се опознаваме и разбираме така, както се стремим да опознаваме и разбираме света, и да се обичаме така, както копнеем да се обичаме, тогава не би ли могла именно любовта да спаси света?“

Но ние не се обичаме така, както бихме искали. Поне не истински. Все повече хора по света изпитват трудности да създават и поддържат автентични взаимоотношения, а между проблемите, с които се сблъскват партньорите, и индивидуалистичните ценности, върху които е изграден съвременният свят, съществува пряка връзка. Живеейки според ценности, които поставят личното развитие и индивидуалните постижения над всичко останало, ние постепенно разрушаваме собствената си способност да изграждаме истинска близост.

А когато интимността бъде нарушена, хората страдат – това е рана. Но какво правим с раните? Както с всичко, което ни прави уязвими, обществото ни учи да ги прикриваме. Замитаме ги под килима. Създаваме около тях чувство на неудобство и противоречие, така че те бързо се превръщат в своеобразно културно табу. И макар съвременната култура все по-често да обръща внимание на въпросите на личната идентичност и да ги разглежда критично, разговорите за нашата свързаност – или липсата на такава – сякаш остават запазени единствено за затвореното пространство на кабинета на психотерапевта.

Любопитното е, че ако разгледаме която и да е проблемна интимна връзка, много бързо ще открием, че най-честата причина за нейните конфликти и евентуален край е страхът. А от страха произтича желанието за контрол – желание, което почти винаги се оказва разрушително.

Всъщност това не се различава особено от механизмите, които стоят зад много от проблемите в обществения ни живот по света. Възможно ли е публичният ни живот просто да отразява начина, по който живеем в личното си пространство? Ако всички можем да разпознаем себе си в простите истории за привързаност, любов, страх и стремеж към контрол, може би всъщност не сме толкова различни един от друг. И може би… да споделяме не е чак толкова страшно.