Изложбата на Николай Петков „Предимно вертикално“ представя непоказвана серия от 40 акаварелни работи, завършени през 2019 г. непосредствено преди началото на световната пандемия от COVID-19. Със своя еднотипен малък размер и своеобразна писмена техника работите могат да бъдат оприличени на писма. Някои от названията, изписани върху тези малки хартиени писма, като „Прозорец на възможност“, „Обществено поле“, „Крехка подкрепа“, „Устойчив растеж“, „Следващо бъдеще“ или „Липсващ хоризонт“ днес сякаш ни позволяват да прочетем целия акварелен цикъл като едно странно и никога не изпратено предупредително послание. В същото време Николай Петков е художник на „скритото ритуално мислене“ и на „показното лично бездействие“, който използва формалните характеристики на изкуството за да подкопае и отрече обичайните нормативни очаквания по отношение на своите действия. Изложбата е апотеоз на незабелязаното и на отказите от участие в игрите на света. Апотеоз на художествените жестове, които не могат да променят правилата на играта, но които по безмълвен начин променят възприемането на нейния безмилостен ход.
Installation view
Artworks
Red solution
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Past portrait
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Talk
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Sustainable growth
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Predominantly Sensory Order
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Cuttlefish Diversification
20 х 30 cm
Watercolor, paper
Still Life
20 х 30 cm
Watercolor, paper
About the artist
Роден през 1967 г. във Враца. Завършва Софийската художествена гимназия през 1986 г. През 1994 г. се дипломира с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Националната художествена академия, специалност „Стенопис“. През 1995–1996 г. изучава история и теория на изкуството при проф. Алън Дейвид и проф. Джон Мур в The New School for Social Research, Ню Йорк. През 2010 г. защитава докторска степен в Националната художествена академия, катедра „История на изкуството“, с дисертация на тема „Живописната картина през втората половина на ХХ век – визуални параметри и културни основания. Интерпретация на западния опит и българската художествена практика и теория“.
Самостоятелни изложби:
Първа самостоятелна изложба, 1994, София, галерия „Боянска църква“; Чувства (Sssentiments), 1997, София, галерия „Арена“; Зона за отдих (Recreation Zone), 1998, София, галерия „Арена“; Геометрия / Чувственост (Geometry/Sensibility), 1999, Варна, галерия „Арета“; Проекции (Projections), 1999, София, галерия „Ирида“; Масло (Oil), 2000, София, галерия „Ирида“; Точки (Points), 2001, София, галерия „Цар Освободител 6“; Повърхности (Surfaces), 2001, София, галерия XXL; Единадесет произведения (Eleven Works), 2002, Ню Йорк, Flux Factory; Паузи (Pauses), 2002, София, галерия XXL; За будоара (On Boudoir), 2002, София, галерия XXL; Редове (Orders), 2003, София, галерия „Икар“; Камерна изложба (Chamber Exhibition), 2004, Ню Йорк, Flux Factory; Камерна изложба, 2005, София, Национална художествена галерия; Бележки в полето (Notes on the Margin), 2006, София, галерия „Ирида“; Епическа абстракция (Epical Abstraction), 2008, София, галерия „София Прес“; Бавна четка (Slow Brush), 2010, София, галерия „София Прес“; Етюди (Studies), 2011, София, галерия „Аросита“; Отговори (Responses), 2012, София, галерия „Аросита“; Фигура – фон (Figure–Ground), 2013, София, галерия „Аросита“; Мотиви (Motives), 2014, София, галерия „Аросита“; Сива зона (Gray Area), 2015, София, галерия „Аросита“; Двойки (Couples), 2016, София, галерия „Аросита“; Малък извънвремеви пленер през задния вход (A Small Time Back-door Plain Air Exhibition), 2017, Ню Лондон, Кънектикът, Griffis Art Center; Фигури (Figures), 2018, София, галерия „Аросита“; Славянска сюита (Slav Suite), 2020, София, галерия „Аросита“; Образци (Samples), 2021, София, галерия „Аросита“; Елементи (Elements), 2022, София, галерия „Аросита“; Безшумен режим (Silent Mode), 2023, София, галерия „Аросита“.
Участие в групови изложби:
10×5×3, 2003, София; Първо международно биенале за съвременно изкуство, Шумен, 2004; Отвъд хартията (Beyond Paper), 2004, Добрич; Поддържащи системи (Support Systems), 2005, Сливен; Съвременно изкуство от България (Contemporary Art from Bulgaria), 2006, Ниш, Сърбия; 10×5×3–2, 2006, София; номинация за наградите M-Tel за съвременно българско изкуство, 2006, София; номинация за Националната награда на „Алианц България“ за живопис, скулптура и графика, 2008, София; Двама братя. Съвременна българска и словашка живопис (Two Brothers. Contemporary Bulgarian and Slovak Painting), 2009, Братислава и София; 10×5×3–3, 2010, София; Зона Урбан (Zone Urban), 2011, София; Идеята за дома / Библиотека (Idea of Home / Library), 2012, София; Неизказана абстракция (Untold Abstraction), 2014, София; Какво се случи? (What Happened?), 2014, София; Цвят, звук, движение (Color, Sound, Movement), 2015, София, галерия „Кредо Бонум“; Sofia Underground / Common Ground, 2017, София, галерия „Аросита“; Orthogonal 16, 2017, София, Червената къща; Съвременна живопис (Contemporary Painting), 2017, Арт център Банкя, София; Дебатът за реалността (The Debate on Reality), 2017, София; Orthogonal 18, 2018, IKKP Kunsthaus, Рехау; Минимализъм – BG, 2020, София; Невидимото (The Invisible), 2020, галерия „Райко Алексиев“, София.