През 2025 г. проектът продължава с LEVIETAN на Тодор Рабаджийски. Разработена чрез изследване на откритата и изложена на природните стихии крайбрежна среда на остров Лимнос, инсталацията се занимава с парадокса на съхраняването в пейзаж, определян от непрестанна трансформация.
Позовавайки се на променящите се екологични и исторически условия, произведението съществува на границата между монумента и ерозията, устойчивостта и изчезването, като размишлява върху крехкостта, времето и невъзможността за трайност.
Installation days
За идеята зад „Levietan“.
Контекстът на Лимнос.
В „Levietan“ Тодор Рабаджийски се завръща към Егейско море със скулптурна инсталация, формирана от остров Лимнос и многопластовите истории, които той съхранява — както видими, така и потопени.
Произведението възниква в пряк отговор на скорошно подводно откритие: 2500-годишен древногръцки търговски кораб, открит край бреговете на острова. Тази археологическа следа се превръща в отправна точка — не за реконструкция, а за преосмисляне на пресечната точка между материята, паметта и средата.
Разположена в защитена зона от мрежата „Натура 2000“ — европейска екологична мрежа, създадена с цел опазването на биологичното разнообразие — „Levietan“ не просто заема даден пейзаж, а активно влиза във взаимодействие с него.
Заобикалящият терен, белязан от морските ветрове, соления въздух и крехките екосистеми, определя както формата, така и процеса на създаване на скулптурата. Произведението осъзнава собствената си уязвимост в този жив контекст. То се противопоставя на идеята за трайност.
Произведението е изградено от останките на Raw Perspectives — предишната изложба на Рабаджийски в Plus 359 Gallery. Преосмислени и пренаредени за открития терен на остров Лимнос, съхранените материали — оксидирала стомана, напукани повърхности и предмети, натоварени със собствена история — вече не са ограничени от рамката на галерийното пространство.
Освободени от архитектурната си обвивка, те реагират пряко на откритата среда.
Това, което някога е било градско и затворено, сега е временно, преходно и пропускливо.
Заглавието „Levietan“ прави косвена препратка към Левиатан — фигура, която през вековете се появява като морско чудовище, политическа метафора и космическа сила. Чрез промяната на оригиналното изписване Рабаджийски отдалечава термина от всякакво еднозначно тълкуване.
В този контекст „Levietan“ се превръща в нещо неразрешено и неопределено: структура, носеща се между руина и плавателен съд, империя и изчезване, природа и история.
Произведението проследява циклите на разпад и трансформация — начина, по който материалите поглъщат времето и начина, по който пейзажите съхраняват в себе си онова, което нациите избират да погребат. „Levietan“ не разглежда мита като форма на бягство от реалността, а като рамка за изследване на онова, което остава под повърхността на официалните разкази. Скулптурата не илюстрира миналото — тя се вслушва в неговите изкривявания.
Рабаджийски се изправя пред парадокса на съхраняването: как да опазиш място, което непрекъснато се променя? „Levietan“ не е паметник. Той е прекъсване. Напомняне, че крехкостта и устойчивостта не са противоположности, а взаимно преплетени състояния.
About the artist
Тодор Рабаджийски е визуален художник с академично и професионално образование в областта на изящните изкуства. През 2018 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, след което продължава обучението си в Кралската академия за изящни изкуства в Хага, където през 2022 г. получава бакалавърска степен по изящни изкуства. Художествената му практика обхваща скулптура, инсталация и смесени медии, като често изследва теми, свързани с паметта, идентичността и сложността на съвременното съществуване.
От 2015 г. Тодор участва в множество изложби в Европа и извън нея. Ранното признание идва с златен медал от 18-ия Международен конкурс за млади художници в Торун, Полша, както и с награди от 3-тия Международен конкурс за екслибрис за млади художници във Владимир, Русия. Негови произведения са представяни на места като Българския културен институт във Варшава, а чрез конкурса Ecco Antarctic достигат дори до Антарктида.
През последните години се наблюдава отчетливо задълбочаване на художествения му език чрез самостоятелни изложби, които съчетават концептуална прецизност и чувствителност към материала. Сред тях са Raw Perspectives (2024, +359 Gallery, София); Lobsters and Shrimps on My Plate, I Need My Pockets So Fat They Inflate Vol.3: Transportation (2024, съвместно с Робин Уайтхаус, София); Beneath the Triangle of Power (2023, Art Affairs and Documents, Largo, София); Galvanized (2023, Punta Gallery & Posta Space, София); както и по-ранните изложби Lobsters and Shrimps on My Plate Vol.2: The Market (2022, Trixie Gallery, Хага) и Rabaduizam (2016, галерия „Дебют“, София).
Работата му е представяна и в широк спектър от групови изложби, сред които The Last Good Drink (2024, One Night Stand Gallery, София); Smack the Soil (2024, като куратор, Credo Bonum & Goethe-Institut, София); Defy the Status Quo (2023–2024, Aether, Хага / Doza Gallery, София); View with a Room (2023, Berlin Art Week, Rosa Luxemburg Platz, Берлин); Paradise Ruins (2023, фестивал за съвременно изкуство BUNA, Варна); и Distant Memory (2022, Grey Space in the Middle, Хага).
Сред останалите му участия са Re-Spirit / Trans-Spirit (Sofia Art Week), Market of Desire, Beyond Binaries (TENT, Ротердам) и As Real As You Want (2020, онлайн).
About the locatıon
Limnos Land Art се разгръща в защитената зона „Натура 2000“ по югоизточното крайбрежие на Лимнос, Гърция — район с изключително екологично и геоложко значение. Мястото се намира пред Keros Blue Hotel, луксозен морски комплекс, уникално разположен между два обширни плажа по протежение на 10-километрова пясъчна ивица.
Околният пейзаж е оформен от полегати дюни, които навлизат дълбоко във вътрешността на острова и създават естествен коридор между морето и сушата. Под въздействието на вятъра, солта и постоянно променящата се светлина теренът се намира в непрекъснат диалог със стихиите, превръщайки се в идеална среда за ланд арт, който се развива и променя с времето.
Районът е достъпен както с автомобил, така и пеша, предлагайки на посетителите непосредствено преживяване, в което съвременното изкуство и суровата природа се срещат в хармония.