Какво се случва когато се опиташ да впишеш в едно празно пространство – друго празно пространство? Дали изборът не е изцяло зависим от условия, които винаги са съществували там? Доколко това са неделими закономерности, чрез които една идея може да бъде материализирана? Ако поводът за операцията са цифрови съотношения, определят ли те естетически крайния резултат или са манипулация, която няма нищо общо с изкуството? След като физически провериш всичко това, доколко можеш да бъдеш част от произведението, или ще си само негов пасивен наблюдател?
В общият план на архитектурата на галерията има една обособена част с естествена характерност в общия дизайн, която привлича вниманието – тя е централно ориентирана, спрямо цялата дължина на тясната коридорно обособена част. Тази част именно позволява да бъде третирана като преход между двете основни пространства – входното – и изложбено пространство във вътрешността. Размерите 1.2×2.4×4.8 м описват тяло в съотношение 1:2:4 (ширина W = Х, височина H = 2Х, дължина L = 4Х), в което поредицата 1, 2, 4 е геометрична прогресия в начална фаза. Тялото е разчленено на 24 квадрата, които образуват 8 куба. Числовото измерение 13.824 представляваобемът на ограденото празно пространство на коридор, позициониран в съществуващкоридор на принципа: тяло в тяло. Представете си правоъгълна кутия, която се опитвате да поставите накриво в по-широка и висока кутия, така че и четирите нейни дълги ръба да опрат в повърхностите на външната кутия. Принципът дефинира геометрично ограничение, при което вътрешно тяло се вклинява в по-голямо външно тяло. Тялото на неговата правоъгълна призма се докосва с четирите си ръба в тялото на съществуващата архитектурна призма. Ограничението, което налага съществуващия коридор, създава идеалните параметри на вписания коридор. От този процес се установява и наклона. Така са постигнати двете цели: идеални пропорции и определен наклон. Първото определя второто. Авторът няма избор нито в създаването на тялото, нито на наклонаму и в действителност те се създават единствено от възможността, която винаги е присъствала там. Изборът е заключен в условията на съществуващата архитектурна призма и авторът търси път до него.
Коридорът съчетава динамиката на наклона със строгата ортогонална геометрия. Ортогоналността е математически и геометричен термин, който обозначава перпендикулярност, или образуване на прав ъгъл от 90 градуса между две линии, вектори или равнини. Наклонът променя усещането за пространство и гравитация, докато стабилните прави ъгли запазват конструктивната чистота. Създадената структура по отношение на самата себе си е в изрядност, но по отношение на структурното пространство около себе си е в конфликт. Равновесието е състояние, при което различните сили, части или фактори в една система си взаимодействат така, че тя остава устойчива, неподвижна или стабилна. Най-важният фактор в изпитанието на тази пространствена система е преминаващия човек. Той може да бъде само пасивен наблюдател, но е принуден да реагира в зависимост от условията, които структурата му предлага. Попадайки в нея, вестибуларният апарат, койтоотговаря за равновесието, пространствената ориентация и координацията на движенията, помага на физиката да се движи и да пази стабилност. Напречният наклон оказва пряко физическо въздействие върху преминаващия човек. При преминаването,единият крак стъпва по-високо от другия при всяка крачка, което води до нарушаване на равновесието. Това създава усещане за нестабилност и изисква постоянно компенсиране с мускулите на ходилата, глезените, колената, таза и гръдния кош. Те се натоварват неравномерно, сякаш единия крак е по-дълъг от другия, защото тялото инстинктивно се опитва да остане вертикално спрямо земното притегляне, а не спрямо наклонения под. Напречният наклон тласка преминаващия към по-ниската страна на коридора и това променя нормалния ритъм в походката му за известно време, докато премине. Същото изпитание го очаква отново при излизането.Тестът не уврежда здравето, но помага за по-доброто разбиране на произведението и връзката му със средата.
About the artist
Ивайло Аврамов е роден през 1968 г. в София, България. Завършва Националната художествена академия, специалност „Скулптура“, в класа на проф. Крум Дамянов (1996). Доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства (2020). Национална награда за скулптура „Акад. Иван Лазаров“ (2022).
Самостоятелни изложби:
„The pipe“, галерия „Плюс 359“, София (2026); „Възможности за емпатия“, галерия „Куб“, Топлоцентрала, София (2025); „Ретроспективен превод“, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Варна (2025); „Свързано равновесие“, галерия „Аросита“, София (2024); „Опори. Скулптура в архитектурата“, Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил (2023); „Капацитет“, Галерия „Васка Емануилова“, София (2023); „Кредо Бокс: Наклонен“, галерия „Кредо Бонум“, София (2023); „Нощна светлина / Нощна светлина; Горчиви проклятия“, галерия „Робърт и Илейн Стайн“, Университет „Райт Стейт“, Дейтън, Охайо, САЩ (2019); „Обекти“, галерия „Круг+“, София (2007).
