Изложбата включва 37 акварела с размери между 30 и 50 см, рисувани през 2019-22 г.
Нееднократно съм влизал в ролята на куратор на изложби на Николай Петков, което ме е поставяло в положение на зрител, който разпитва художника за значението на различни елементи от изображението и смисъла на даденото заглавие на творбата. Изумявал съм се от факта, че той винаги разплолага с неизчерпаем запас интерпретации (понякога десетки) и конкретни сложни наративи, закодирани в на пръв поглед, изглеждащи абсолютно необещаващи за въображението, празни и неми образи. Много от художниците, които познавам, обикновено се страхуват, че зрителите могат погрешно да прочетат техните творби или да ги обезценят перцептивно със стереотипни и превратни асоциации. Петков е автор, който пренася фокуса от крайния образ върху процеса на самото рисуване, времето и автономното поведение и изследване на границите и възможностите на самия медиум.
В контекста на моята „транстемпорална естетика“, която изисква творбата на изкуството да придобие самостоятелно времево битие, се изкушавам да гледам на картините на Петков не само като на формални, съдържателни и времеви парадокси, а като на транстемпорални обекти, които са освободени да съществуват в собствен, нечовешки времеви модус, преплитащ минало, настояще и бъдеще по радикален начин. Петков по правило излага своите работи в публичното пространство години след тяхното създаване. Така изложени години по-късно, картините действат като „никога неизпратени предупредителни писма“. Този асинхронен сблъсък на времеви пластове е чиста проява на транстемпоралност – творбите са генерирали пророчески значения извън контекста на своето линейно създаване.
В настоящата изложба „Големи картини“, чрез която художникът иронично ни предлага алтернативи на липсващата „голяма картина“, са използвани заглавия, които сякаш директно идват от глобалния политически и медиен жаргон. Заглавия като „Сняг и бетон“, „Край на войната“, „Переправа“, „Червена линия“, „Следваща пролет“ или „Форсмажор“ носят напрежението на гръмки и политически натоварени фрази, които стоят странно под тихите, полуабстрактни акварели. Петков извършва деконструкция на политическия език като го съпоставя с крехкостта и самотата на чистата визуална форма. Политическите наративи обикновено се опитват да контролират настоящия момент и да чертаят утопични или антиутопични хоризонти. Картините на Петков обаче работят с нарушена времева линейност. Творби, рисувани в един контекст (например преди глобална пандемия или война), придобиват пророчески, критичен смисъл години по-късно, когато биват изложени пред публика. Този транстемпорален сблъсък показва, че живописта му мисли за „голямата картина“ на времето по много по-дълбок начин от конюнктурната политическа хроника.
– Петер Цанев
INVITATION
About the artist
Роден през 1967 г. във Враца. Завършва Софийската художествена гимназия през 1986 г. През 1994 г. се дипломира с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Националната художествена академия, специалност „Стенопис“. През 1995–1996 г. изучава история и теория на изкуството при проф. Алън Дейвид и проф. Джон Мур в The New School for Social Research, Ню Йорк. През 2010 г. защитава докторска степен в Националната художествена академия, катедра „История на изкуството“, с дисертация на тема „Живописната картина през втората половина на ХХ век – визуални параметри и културни основания. Интерпретация на западния опит и българската художествена практика и теория“.
Самостоятелни изложби:
Първа самостоятелна изложба, 1994, София, галерия „Боянска църква“; Чувства (Sssentiments), 1997, София, галерия „Арена“; Зона за отдих (Recreation Zone), 1998, София, галерия „Арена“; Геометрия / Чувственост (Geometry/Sensibility), 1999, Варна, галерия „Арета“; Проекции (Projections), 1999, София, галерия „Ирида“; Масло (Oil), 2000, София, галерия „Ирида“; Точки (Points), 2001, София, галерия „Цар Освободител 6“; Повърхности (Surfaces), 2001, София, галерия XXL; Единадесет произведения (Eleven Works), 2002, Ню Йорк, Flux Factory; Паузи (Pauses), 2002, София, галерия XXL; За будоара (On Boudoir), 2002, София, галерия XXL; Редове (Orders), 2003, София, галерия „Икар“; Камерна изложба (Chamber Exhibition), 2004, Ню Йорк, Flux Factory; Камерна изложба, 2005, София, Национална художествена галерия; Бележки в полето (Notes on the Margin), 2006, София, галерия „Ирида“; Епическа абстракция (Epical Abstraction), 2008, София, галерия „София Прес“; Бавна четка (Slow Brush), 2010, София, галерия „София Прес“; Етюди (Studies), 2011, София, галерия „Аросита“; Отговори (Responses), 2012, София, галерия „Аросита“; Фигура – фон (Figure–Ground), 2013, София, галерия „Аросита“; Мотиви (Motives), 2014, София, галерия „Аросита“; Сива зона (Gray Area), 2015, София, галерия „Аросита“; Двойки (Couples), 2016, София, галерия „Аросита“; Малък извънвремеви пленер през задния вход (A Small Time Back-door Plain Air Exhibition), 2017, Ню Лондон, Кънектикът, Griffis Art Center; Фигури (Figures), 2018, София, галерия „Аросита“; Славянска сюита (Slav Suite), 2020, София, галерия „Аросита“; Образци (Samples), 2021, София, галерия „Аросита“; Елементи (Elements), 2022, София, галерия „Аросита“; Безшумен режим (Silent Mode), 2023, София, галерия „Аросита“.
Участие в групови изложби:
10×5×3, 2003, София; Първо международно биенале за съвременно изкуство, Шумен, 2004; Отвъд хартията (Beyond Paper), 2004, Добрич; Поддържащи системи (Support Systems), 2005, Сливен; Съвременно изкуство от България (Contemporary Art from Bulgaria), 2006, Ниш, Сърбия; 10×5×3–2, 2006, София; номинация за наградите M-Tel за съвременно българско изкуство, 2006, София; номинация за Националната награда на „Алианц България“ за живопис, скулптура и графика, 2008, София; Двама братя. Съвременна българска и словашка живопис (Two Brothers. Contemporary Bulgarian and Slovak Painting), 2009, Братислава и София; 10×5×3–3, 2010, София; Зона Урбан (Zone Urban), 2011, София; Идеята за дома / Библиотека (Idea of Home / Library), 2012, София; Неизказана абстракция (Untold Abstraction), 2014, София; Какво се случи? (What Happened?), 2014, София; Цвят, звук, движение (Color, Sound, Movement), 2015, София, галерия „Кредо Бонум“; Sofia Underground / Common Ground, 2017, София, галерия „Аросита“; Orthogonal 16, 2017, София, Червената къща; Съвременна живопис (Contemporary Painting), 2017, Арт център Банкя, София; Дебатът за реалността (The Debate on Reality), 2017, София; Orthogonal 18, 2018, IKKP Kunsthaus, Рехау; Минимализъм – BG, 2020, София; Невидимото (The Invisible), 2020, галерия „Райко Алексиев“, София.