Baker’s Dozen

„Baker’s Dozen“ или „Пекарска дузина“ означава 13 броя вместо обичайните 12 в стандартната дузина. Смята се, че изразът води началото си от средновековна Англия, където хлябът е бил обект на строги разпоредби относно цената и теглото му. Пекарите, които продавали по-леки от допустимото хлябове, рискували наказание, затова, според разпространеното обяснение, към всяка дузина добавяли по един допълнителен хляб — за всеки случай, ако някой от останалите се окажел с недостатъчно тегло.

За всеки случай.

Baker’s Dozen възникна в подобен дух. Изложбата беше замислена, поне първоначално, като начин да се уверя, че изпълнявам — и дори леко надхвърлям — минималния брой самостоятелни изложби, изискван от бюрокрацията за развитието на академичната ми кариера.

Още един случай „за всеки случай“.

Същата логика продължи и в самото създаване на изложбата. Според изискванията тя трябваше да съдържа най-малко петнадесет нови произведения. Така че, за всеки случай, те са шестнадесет.

Работата към определен брой, вместо към една-единствена концептуална предпоставка, донякъде ме извади от зоната ми на комфорт. Тя ме отклони от предимно концептуалния начин, по който обикновено работя, и ме насочи към самия проблем на правенето на неща — към намирането на форми, материали и визуален език, които все пак да останат близки до обичайните ми творчески импулси, като същевременно, съвсем буквално, изпълняват количествените изисквания на бюрокрацията. Открих, че отново се връщам към неръждаемата стомана, индустриалните материали и конструираните системи, които обичайно използвам в концептуалната си работа, но този път в търсене на по-формалистични цели.

И все пак, преминаването към по-формален начин на работа не остави напълно зад себе си обстоятелствата, породили изложбата. Езикът на количеството, измерването и регулацията постепенно започна да навлиза в самите произведения, сякаш те бяха започнали да поглъщат и възприемат част от бюрократичните механизми, довели до тяхното създаване. Решетки, повторения, измерени деления и регулируеми структури въвеждат определена минималистична сдържаност, като същевременно съжителстват с интуитивни, формалистични решения, свързани с цвета, материала и композицията.

В крайна сметка Baker’s Dozen се превърна в начин да намеря пространство за изобретателност в рамките на ограниченията, които първоначално са я породили.